Екология и вегетарианство

 Тропическите гори, които са основен източник на кислород за нашата планета, през 1945 г. са покривали пространство от 16 000 000  квадратни метра. Но във следващите 40 години (отчетено до 1985 г.) тези гори, наречени “белите дробове на планетата”, са намалели по целия свят с почти 50%. “Най-богатата екосистема на Земята се преработва в хамбургери, огради и опаковъчна хартия за европейците, американците и японците.” (Neue Zuercher Zeitung. 30.3.1983)

   В съвременните индустриални страни производството на месо и по друг начин уврежда силно природата. През XX  век в икономически по-развитите страни силно нараства консумацията на месо и съответно се отглеждат повече животни за клане. А това води до голямо замърсяване на околната среда. Оборите и кланиците използват и замърсяват огромни количества вода, която попада във водоемите и е основна причина за замърсяването на реките, езерата и моретата. Само в едно средно по големина животновъдно предприятие от 5 000 бика ежегодно се образуват 10 000 000 литра изпражнения!

 Например в Германия отглежданите животни произвеждат такова количество изпражнения, че на всеки човек в страната се падат по 3 тона от тях годишно. (Взето от телевизионното предаване “Яденето на месо” на канал ARD, 18.10.1987). Къде отиват тези морета от животински фекалии? Хората ги извозват на полетата, но поради липсата на екологическо съответствие между количеството животински екскременти и дадената земя, то в полетата често прекомерно се натрупват тези торове и образуващите се от тях съединения попадат в подпочвените води и водоемите. Подобно въздействие върху природата е решаваща причина за “умирането” на морета като Северно и Средиземно море. Измират рибите, получава се чрезмерно разрастване на водорасли и т. н.

    Става все по-очевидно, че запасите от прясна вода на планетата не само се замърсяват, но и се изтощават, а месната промишленост е особено разхитителна в това отношение. В книгата “Население, ресурси, природна среда” Пол и Ан Ерлих показват, че за отглеждането на 1 кг жито са необходими само 60 литра вода, докато производството на 1 кг месо изисква между 2 500 и 6 000 литра вода.

    А през 1973 г. вестник “Ню Йорк Пост” разкрива една шокираща злоупотреба с тази най-ценна суровина: една голяма кланица за птици в САЩ е използвала 350 000 000 литра вода дневно - количество, достатъчно за един град с население 25 000 души.

Буда като диетичен реформатор

Ето част от мнението на един будист от Япония по отношение учението на Буда и вегетарианството:

    “Няколко столетия преди почването на християнската ера, един учител на религията се появил в Индия. Той започнал силна пропаганда против жертвоприношенията, които по това време са били практикувани от религиозните последователи на Брахма. Буда е бил реформатор. Той учил, че животът е свещен дар за всички живи същества и че Бог живее във всяко живо и съзнателно същество. От едно от нашите будистки свещени писания ние черпим следните думи: “Вие, синове на Буда, не трябва съзнателно да ядете никаква месна храна. Ако я ядете, тя ще разруши всички духовни семена на милостта.””

  “Вегетарианската диета е наречена от нашите будистки учители шо-зин-моно или буквално - диета, която помага за развитието на духовния прогрес. Следователно ние, будистите казваме, че тези, които се стремят към духовна просвета, не трябва да употребяват никаква месна храна.

    Но защо не могат хората, които ядат месо, да добият духовна просвета? Защо не можем ние, будистите да стигнем до крайната светла цел, ако живеем с животинска храна?

    Защото според най-мъдрите изследвания и опити, животинската храна разрушава нашите духовни стремежи и ни предразполага към груби мисли и към не хубави дела. Ако живеем с месна храна, по необходимост ще трябва да убиваме известни същества. А ние вярваме, че да се отнеме живот значи да се извърши най-голям грях.

    Истинската просвета подразбира липса на всякакъв грях и лоши мисли. Ясно е, следователно, че ние трябва напълно да се въздържаме от всякаква месна храна, ако искаме да стигнем до Нирвана. Това са мислите на нашите учители относно вегетарианството. Те твърдят, че месната храна не само е вредна за здравето на тялото, но също и за духа, вън от това, че се явява нужда да отнемаме без полза живот - дело, което ние, будистите не искаме да вършим.”

    За повече от 25 века учението на Буда се разпространява между всички народи, а сега будистите наброяват стотици милиони между жителите на Индия, Бирма, Китай, Япония и др.

    Следват цитати от учението на Буда относно месоядството:

    БУДА: “Да станеш вегетарианец, е като да стъпиш в поток, който води към нирвана.”

    “Вещи са тия готвачи, които не слагат месо в техните съдове.” (Риг-Веда).

    “Човешките същества живеят от продуктите на земята.” - “Не убивай кравата.” - “Не убивай нито овцата, нито козата.” - “Не убивай двуногите.” (хора и птици)

    “Закриляйте животните.” - “Растителните храни създават мъдри хора.” (Яжур-Веда)

    “Сигурно адският огън и покаянието са за тия хора, които за удоволствие и наслада карат немите създания да страдат.” (Зенд Авеста)

Отношението между вегетарианство и духовност от библейско гледище

  Науката за храненето се разраства с бързи темпове през днешната епоха, характеризираща се с нарастващ прогрес във всички сфери на материалната и духовната култура. Може да се каже, че много от известните днес доказани основни положения при храненето, са били известни още в древно време и са се предавали под една или друга форма.  Спирайки се основно на природосъобразния начин на живот, много от античните мъдреци са засягали и въпроса за правилното хранене като важна предпоставка за успех и напредък в духовния живот.

    Важно е при поставянето на въпроса за връзката между вегетарианството и духовността да се има предвид какво казват за това Свещените Писания на различните религии. Защото, говорейки за духовност, ние трябва да разбираме преди всичко надматериалните, надинтелектуалните и свръхкултурните ценности и стойности. По този начин запазваме чистотата на понятието „духовност”. А неговото съдържание включва трите основни елемента на религиозния светоглед – абсолютната реалност на Бога, безсмъртието на човешката душа и свободата на човека, и основно - приложението на методите, чрез които се влиза в отношение с тази абсолютна Реалност.


  В индуските Свещени Писания – Ведите, главно в Аюрведа, се съдържат правила за хранене, като основното съдържание е растителната храна. Нещо повече, безмесната храна е необходимо условие за единение с Абсолюта. Известно е, че Сидхарта Гаутама – Буда строго поддържа вегетарианската храна, при което ученикът му има възможност да постигне висшата хармония блаженство – Нирвана. Тук си поставяме за задача да разгледаме този въпрос във връзка със Свещеното Писание на иудеи и християни – Библията. Няма да се спираме детайлно върху традициите на хранене, а ще засегнем някои основни страни, като основна задача ще бъде да покажем отношението между храненето и духовния живот от библейско гледище.
    В Близкия Изток по онова време се употребявало предимно ечемик, пшеница, маслини, сусам, плодове и зеленчуци (срв. всичко с Втор. 8:8 и Гезерският земеделски календар). Основна храна била хлябът, който тогава се приготвял от пшеница и ечемик и бил безквасен (Бит. 27:17, 39:6, Изх.23:25; 29:2 и др.). Ежедневната храна при скотовъдците било млякото (Бит. 18:8, 49:12, Съд. 4:19, 5:25, Пр. 27:27 и др.). Ханаан се прославила като страна, в която тече „мед и мляко” (Изх.3:8, 3:17, 13:5, 33:3, Лев. 20:24 и др.). За готвене обикновено се употребявало маслинено (дървено) масло – елей  (Изх.29:2, 29:33, Числа 5:15, Йер. 41:8 и др.). В Палестина обичали зеленчуците: краставици, лук (Числа 11:5), чесън, както и плодовете: ябълки (Бит. 30:14, Пес. 2:5), портокали и нарове. Важно място в кухнята заемали бобовите растения – боб, грах и леща (2Цар. 17:28). В Палестина рибата започнала да се употребява в по-късната епоха. По отношение на месото само богатите си позволявали да го имат на трапезата си всеки ден (Неем. 5:18). Месната храна се употребявала предимно за празници. Високо ценена била „живата вода”, която била почерпена от извори, а не от водоеми. На трапезата присъствали сладкиши и кексове (2Царства 13:6).

    Добре е още в началото да изясним, че когато работим с Библията в търсене на основания за едно или друго, следва да имаме предвид, че тя не е разработена философия и тематично подредена система. Следователно много основни положения се извличат по аналогия и чрез специално тълкуване, което има връзка с цялостния и характер и контекст. Догматите в християнската теология имат библейски основания, но нямат терминологични аналози - например догматите за Света Троица, Богочовекът Иисус Христос и други. И ще бъде неприемливо за едно нещо да използваме разума си, а за друго не. Такъв подход в никакъв случай не може да се нарече научен.


От библейско гледище е правилно да разглеждаме храната като дар от Бога (Бит1:29). Първоначално тя е безмесна. Класическият текст в това отношение, даващ ни сведения за вегетарианско хранене, се намира в книга Битие: „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна”  (Бит.1:29, 2:9). Каквито и спекулативни опити (в богословско отношение) да се правят върху този текст, той несъмнено и изцяло подкрепя вегетарианството. По-долу ще разгледаме и някои новозаветни основания в тази връзка. Интересен в случая е и фактът, че на животните също се дава растителна храна: „а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана” (Бит.1:30). От тук определяме състоянието на човека и природата в тяхното първоначално положение. А именно, че на чистотата на човека в духовно-нравствено отношение отговаря растителната храна. В действителност положението на първите хора, както и на цялата природа около тях е бил чистият идеален образ на Живота. В този смисъл ние се стремим да достигнем отново този рай в душите и телата си, но в едно възходящо обновено състояние.


    Развитието на човека можем с право да разделим на периоди според типа храна, която му се дава, а именно на два периода – преди грехопадението на прародителите ни Адам и Ева и след това. Както се посочи по-горе, преди грехопадението тя е растителна, след него – месна: „всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко”  (Бит.9:3). Следователно след определено нравствено падение човек изменя начина си на хранене в посока месоядство. И следователно не е приемлива констатацията, според която между вегетарианството и духовността няма пряко отношение от гледище на Библията. Грехопадението, казано на богословски език, затъмнява Божия образ у човека, по-точно проявите и енергиите на този Образ и е нравствена поквара. Фактът, че след него започва храненето с месо показва, че между нравствеността, респективно духовността (в понятието „духовност” несъмнено се съдържа нравственият елемент) и храненето съществува пряко отношение. С други думи те се намират в право пропорционална зависимост. Или може да се каже: мирогледът на човека определя храната, с която той се храни и обратното, качеството, съдържанието и видът на храната повлияват върху неговия духовно-нравствен светогледен хоризонт. Това отношение, преведено на езика на философията гласи: както съзнанието определя битието, така и битието определя съзнанието. В този ред на мисли следва да кажем, че човекът като психофизическа цялост (срв. 1Кор. 3:16, 6:19, 12:13, Еф. 4:4, Гал.5:17) е, от една страна, пряко свързан с природата, а от друга – с Духа (срв. Бит. 2:7, Екл.12:7). При изграждането на нравствен характер се постига т.нар. психофизическа хармония, т.е. хармония между душата и тялото. Имаме движение от горе надолу и от долу нагоре, от духа към тялото и от тялото към духа, преминавайки през психиката (в богословски смисъл - посреднически пласт между душата и тялото). И от тази позиция е разбираемо, че всичко каквото човек възприема посредством сетивата си – образи, картини, външна природа, движения, храна, вода и прочие, се отразява в пластовете на психиката му. Съвременните научни постижения напълно потвърждават тази истина. И обратно, импулсите и излъчванията на духа се отразяват върху мислите, чувствата и действията му и посредством тях върху тялото му.

    Един от изводите на горния ред мисли е, че променяйки съзнателно начина си на хранене към вегетарианство, ние се възвръщаме към първоначалната чистота на Божия образ у нас, към състоянието на девствената душа в широк смисъл на думата. По този начин постигаме античният идеал - хармония със себе си и заобикалящата ни природа.


    Съдържанието на Десетте Божи заповеди в Стария Завет (Изх 20:1-17, Втор. 5:6-21) е основа на естествения нравствен закон у човека (Рим. 2:15). Шестата заповед гласи: „Не убивай” (Изх. 20:13).  Относно нейното тълкуване съществуват някои спорове. Вярно е, че в нравствено отношение тя е насочена предимно към запазването на живота на човешки същества. Животът е дар Божи. Все пак тя има широко приложение.  Едно по-широко нейно прилагане води до запазването на живота и на животните, т.е. до идеята на вегетарианството. А дори може да се приложи и в психичния живот на човека: не убивай в себе си мислите, чувствата и желанията. Ако са от нисш характер ги трансформирай, а не ги убивай. Понеже „...всичко е от Бога” (1Кор. 11:12) и е добро: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” (Бит.1:31).

    Относно Новия Завет следва да разгледаме храната във връзка с някои събития, както и да потърсим основания в някои текстове от посланията на св.ап. Павел. На Тайната вечеря (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лука 22:7-38, Йоан 13:1-17) се приготвя т.нар. Пасха, което има корена си в Стария Завет. Отнася се за събитието на поразяването на първородните деца от мъжки пол при бягството на евреите от Египет. То представлява принасяне в жертва на агне или млада коза. Храната обаче е безквасен хляб и горчиви треви, т.е. тя е безмесна. Свидетелството на Свещеното Писание е, че Иисус Христос преломява именно хляб.

    При третото явяване на Исус Христос пред учениците Си след възкресението намираме случай, в който на общата трапеза присъстват риба и мед и Исус Христос се храни с тях: „А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.” (Лука 24:41-43, виж и Йоан 21:9). Известно е и събитието с нахранването на множество народ с хляб и риба (Лука 9:11-17). Рибата е традиционна храна през апостолско време (Мат. 7:10, Лука 5:6, 11:11, Йоан 21:3) и се знае, че апостолите Петър и Андрей са рибари по професия (Мат. 4:18, Марк 1:16). Поради това не е чудно, че Иисус Христос, хранейки се с тях, употребява за храна риба. Няма обаче сведения да е употребявал друг вид месо.

    Друг един новозаветен текст също предизвиква сериозен размисъл относно връзката на духовността с храненето, а именно: „И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.” (Мат. 15:10, 11) и малко по-надолу: „Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека” (ст. 17, 18). От тук някои считат, че няма връзка между хранителната култура и степента на духовност или недоглеждайки текста намират, че е без значение с какво ще се храни човек, а от значение е единствено чистото сърце. Несъмнено последното е вярно и е съществено условие за богопознание (виж. Мат. 5:8). Но тези слова на Иисус Христос се отнасят за лицемерния показен пост на сектата на фарисеите, които обичали да се показват с унили лица, когато постят (Мат. 6:16). Отнасят се още до преданието на еврейските старци за ритуалното умиване на ръцете преди храна (Мат. 15:2), което личи още от началото на разговора и след това се потвърждава от думите: „Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?” (ст.12) и „яденето с неумити ръце не осквернява човека.” (ст.20).

    Следователно действителното съдържание на този стих се отнася до основателната критика на Иисус Христос спрямо учението на фарисеите, която е в унисон с други места от Писанието, където срещаме подобна критика на учението им (виж Мат. гл.12, гл.23, 3:7, 5:20, 16:6-11 и др.). Затова не трябва да ги взимаме извън контекста им и да им придаваме друг смисъл.


   Друг новозаветен пример за практиката на вегетарианството в ранните християнски времена намираме в посланието на св.ап. Павел до Римляните: „По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.” (14:21). Св.ап. Павел критикува практиката на някои невегетарианци, които, смятайки се за духовни и в този смисъл силни във вярата, презират въздържащите се от месо: „Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.” (Рим. 14:2,3). От тук става ясно, че практиката на вегетарианството е съществувала още от апостолско време и се потвърждава от Библията.
*     *     *

    Останалата от римския писател Ювеналий крилата фраза: „Здрав дух в здраво тяло” несъмнено е показател за дълбоката връзка, съществуваща между физическото тяло на човека и неговият психичен, нравствен и духовен живот. Физически здравото тяло е важно условие за духовното и интелектуалното разгръщане на човека. А това здраве на тялото и духа се постига чрез чиста и здравословна храна. Такава във всички отношения е вегетарианската, понеже не съдържа отровите, които има в месото. А тялото е храм на Светия Дух, който трябва да се поддържа чист: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.” (1Кор. 3:16, 17, виж и 6:19). Следователно не е безразлично с какво се храним, ако искаме да се движим по духовната спирала в стремежа си към съвършенството.

    Въпросът за месоядството и вегетарианството е въпрос, свързан със съзнанието. Несъмнено в древно време в определени региони се е налагало храненето с месо. Постепенно, с развиването на духовните органи у човека, се явява пред него идеята, че употребяването на животни за храна е напълно несъвместимо с неговата духовна, нравствена и физическа природа. Това е съществен показател за нивото на съзнание, на което се е издигнал съвременният човек, който вижда Природата и себе си като едно цяло. Това е съзнателният човек, който счита живота за нещо свято. Това е новият човек, който вижда Бога навсякъде и във всичко. Той е човекът, който свещено пази в себе идеята за Единия, проявяващ се в целокупния Живот.

Мирослав Бачев

Християнство и вегетарианство

 Християнската Църква като цяло не разполага с ясна концепция по отношение на вегетарианството. Но, както е известно, общността на християните в световен мащаб е най-раздробената по деноминационен  признак в сравнение с всички останали световни религии. Това раздробяване е за сметка най-вече на евангелските църкви, чийто брой понастоящем според някои изследователи надхвърля 2000 (!) обособени, автономни църковни общности.

    Подобно необикновено многообразие предполага различия и особености и в отношението към въпроса за вегетарианството. Християнската практика, която определено притежава допирни точки с вегетарианството, е постът.

    Православните християни и римо-католиците имат утвърдена във вековете традиция относно поста. Той е разположен в строго определени периоди от църковната година и времетраенето му е еднозначно регламентирано, т. е. периодите, които са съпроводени с пост, са точно определени като продължителност и са обвързани във времето с големи християнски празници.

    Тези регламентирани периоди на пост обикновено варират по продължителност от две седмици до 48 дни. Освен това има и отделни празнични дни, които предполагат постене в по-мек или в строг вариант. Евангелските християни като цяло не са извели поста до ранга на узаконена църковна практика, но също демонстрират интересни трактовки в прилагането му.

    Най-любопитното изключение сред протестантската общност са адвентистите. Те са най-известната вегетарианска християнска общност, която вече повече от едно столетие в болшинството си поддържа и практикува вегетариански режим на хранене. Адвентистите категорично препоръчват вегетарианството като елемент от здравословния начин на живот, в съответствие с Христовото благовестие и със смисъла на конкретни текстове от Библията.

    Останалите християни-евангелисти разглеждат поста най-вече като лична инициатива, а не като задължително изискване на тяхната църковна доктрина. Те смятат, че постът цели преди всичко пречистване и укрепване на тялото, а не толкова извисяване на душата (както е при православните християни и римо-католиците). Православната и Римо-католическата Църкви имат точно обратното разбиране за поста - те го ценят повече като средство за въздействие на душата, отколкото на тялото.

    И така, християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е определила през църковната година четири поста. Тяхната хронология е следната:

   1.  Коледен пост: четиридесетдневен - от 15. ноември до 24. декември включително;

   2. Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник - Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;

   3. Петрови пости: обикновено са двуседмични - преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29. юни;

   4. Богородични пости: също двуседмични - преди празника Успение Богородично (15. август).

  Всеки един от четирите поста бива предшестван от т. нар. “Заговезни” - ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна (блажна храна  = месна и млечна). Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото чрез въздържание от месни и от млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота - Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост - като пречистване и на тялото, и на душата - се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).

 Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас, с Бога, Който обитава човешкото сърце (сравни с Евангелие на Лука 17:21).

    Закономерно възниква и въпросът: вегетарианството пост ли е? От позициите на изнесената дотук информация то очевидно отговаря на изискванията за пост. Нещо повече - то представлява пост през всичките 365 дни на годината, целогодишен, непрекъснат пост. Ако, разбира се, е спазено едно извънредно важно условие: вегетарианецът да бъде човек със съответната душевна настройка, с чиста душа, с прави мисли, с достойни дела пред олтара на Божественото!

Духовност, религия и вегетарианство

  Ако хвърлим дори един бегъл поглед върху главните съвременни религии, ще видим, че въздържанието от ядене на месо в някои от тях е само загатнато или е препоръчвано само за определени периоди от време през годината (например в съвременната християнска религия). При други религии вегетарианското хранене е недвусмислено, постоянно и задължително изискване към вярващите (например в будизма). И все пак вегетарианството не може да се определи като религиозно разбиране или догма. Не е непременно необходимо човек да е религиозен, за да схване идеята на вегетарианството - достатъчно е да бъде милостив, разумен и добре информиран. Вегетарианството, когато е възприето повече по идейни, отколкото по здравословни причини, е признак на духовна култура. А духовността е нещо повече от религията.
    Духовното, висшето в човека се проявява във всички времена в различни форми, но по същество е дълбоко и просветено разбиране на нещата, непременно съчетано с проява на милосърдие, състрадание и любов. Винаги, когато религиите са проявявали нещо противоречащо на едно широко разбиране, пропито с безкористна любов, те са се отдалечавали от своя първичен извор - духовността и са губели своите най-ценни последователи.
    Според някои автори религиите са онези форми, в които човечеството е успяло, според степента на своето развитие, да облече най-възвишените идеи за живота, любовта, знанието, свободата и истината. В този смисъл религиите са деца на духовното, деца на Духа. Ето защо, в зависимост от това доколко още носят истинските идеи на своя Родител, религиите заслужават нашето уважение и внимание при търсенето на истината.

Спорт и вегетарианство

   Фактът, че сте вегетарианец, няма да ви пречи да сте и спортист с върхови постижения. Непрекъснато расте броят на спортистите от световна класа, които са вегетарианци. Сред известните спортисти вегетарианци са:

* Робърт Суийтгъл – световен рекордьор по ходене на свръхдълги разстояния;
* Бил Пикъринг – световен рекордьор в преплуването на Ламанша;
* Мърей Роуз – световен рекордьор по плуване свободен стил на 400 и 1 300 метра;
* Рой Хилигън – спечелил титлата “Мистър Америка” в шампионата по бодибилдинг;
* Перо Веро – световен рекордьор по ски спускане;
* Естел Грей и Черил Марек – световни рекордьори в колоездачна тандем обиколка;
* Риджли Абел – победител в 8 шампионата на САЩ по карате. (Вижте книгата “365 основателни причини да бъдете вегетарианец”.)

    “Спортната хроника – пише френският специалист по въпросите на физическото възпитание Морис Буаже – е пълна с описания на успехи, постигнати от спортисти вегетарианци. Колоездачи, бегачи, борци, алпинисти, придържащи се към вегетариански режим, и днес постигат значителни победи.”

    “Вегетарианската храна е превъзходна – и за здравето, и за спорта, и за живота. Тя дава максимално количество енергия и жизненост – на практика тя ме зарежда с всичко, което ми е нужно да се поддържам в най-добрата си физическа форма и да се съревновавам с най-добрите.”

Робърт Милар, професионален колоездач от световна класа
колоездачи

    Вегетарианството е най-подходящият начин на хранене за кънкьорите-маратонци.
    Дейвид Филипс, вегетарианец и маратонец-кънкьор от световна величина от Ню Йорк е един от малкото в САЩ кънкьори бегачи на дълги разстояния. Филипс е и вегетарианец. Неотдавна той участва в изтощителния маратон 200К в гр. Рованиеми, Финландия, в Северния полярен кръг. “Не отидох, за да спечеля. Единственото ми желание бе да оцелея”, казва Филипс, който в продължение на 8 ч. и 20 мин. се борил с жестоките пориви на арктическия вятър, докато се е мъчил да избягва коварните за всеки кънкьор цепнатини в леда. За да придобие издръжливостта, необходима му за този изтощителен маратон, Филипс или е карал колело по 402,25 км, или е покривал разстояния от 160,90 км с кънки на лед всяка седмица в продължение на цяла година. Да развиваш мускулите на краката е важно, но да се запасяваш с енергия, която да движи тези мускули в продължение на толкова много часове, е не по-малко важно. До началото на маратона Филипс се е зареждал с енергия благодарение на богатите на въглехидрати тестени изделия, картофи и други зеленчуци. По време на състезанието той носил енергийни пръчки и бутилки със зареждаща с енергия напитка, чиято основна съставка е глюкозата. Освен това изял огромно количество “почти вкочанени” банани, които организаторите на маратона подавали на участниците в кънки-маратона.

    Вегетарианството е начинът на хранене, който прогонва умората. Увеличаването на енергията продължава да се нарежда на едно от първите места в списъка на положителните промени, които настъпват при хората, възприели вегетарианството. “Почти на всеки трима вегетарианци един съобщава за по-голям прилив на сила и енергия и по-голяма издръжливост, като това са най-често посочваните плюсове на вегетарианството за здравето”, пишат проф. Пол Р. Амато и Соня А. Партридж, в книгата им озаглавена “Новите вегетарианци: укрепване на здравето и запазване на живота.” Много хора, които усещат прилив на нова енергия, започват да се занимават със спорт и скоро установяват, че зачеркването на месото в менюто им е свързано с по-добри постижения, което не е никак изненадващо. (Вижте книгата “365 основателни причини да бъдете вегетарианец”.)

бегач на фона на залязващо Слънце

    Спортистите вегетарианци без съмнение са напълно равностойни на останалите спортисти и дори нещо повече – при всички спортове, изискващи продължителна физическа работа, вегетарианците имат преимущество поради начина си на хранене. За това говорят следващите интересни факти.

    ЕКСПЕРИМЕНТ С ВОДАЧИ НА РИКШИ
    В началото на XIX век професор Релз направил интересен експеримент с участието на двама млади японски водачи на рикши. И двамата били вегетарианци по неволя, смятайки месната храна за забранен разкош. Две седмици професорът наблюдавал как младежите ежедневно пробягвали в горещината около 40 километра, теглейки зад себе си рикшата с 80-килограмовия стопанин, без да чувстват умора. Телесната им маса практически оставала постоянна, макар че се хранели с растителна храна, калорийността на която била два пъти по-малка от нормата. След това на младежите започнали да дават толкова месо, колкото им се искало. В резултат на това след три дни и у двамата се появила добре изразена умора при изпълнението на привичната за тях тежка физическа работа. Щом обаче се върнали към вегетарианското нискокалорийно меню, физическата им работоспособност отново станала висока.
    ДРУГ ФАКТ
    Американският изследовател Ървинг Фишер наблюдавал 15 души, хранещи се с месо, и 32 вегетарианци и стигнал до извода, че у вегетарианците физическата издръжливост е два пъти по-голяма.
    СЪТЕЗАНИЯ ПО СПОРТНО ХОДЕНЕ
    Правят впечатление резултатите от специалните състезания, проведени в Германия. През 1898 г. 8 вегетарианци и 14 месоядци се състезавали по спортно ходене на разстояние 112,5 км. Всички вегетарианци успешно преминали това разстояние, при което първият от тях постигнал време 14 часа и 11 минути. Едва 1 час след като последният, осмият, вегетарианец пресякъл финала, съдиите дочакали първия и единствен представител на месоядците, който съумял да премине разстоянието. Останалите се отказали на половината път.
    През 1902 г. месоядците се опитали да се реваншират. Този път за спортното ходене бил избран маршрутът от Берлин до Дрезден. От 18 вегетарианци 10 преодолели цялото разстояние, а от 14 месоядци – само трима. Абсолютен шампион станал вегетарианец, който изминал разстоянието 7 часа по-бързо, отколкото лидерът на отбора на месоядците.
    Третото и последно състезание между представителите на двете направления в диетологията се състояло през 1908 г. На участниците в това състезание предложили да изминат пешком 200 км. От 11 вегетарианци с тази задача се справили 8, а от 13 месоядци – 5. Вегетарианците финиширали с номера 1, 2, 3, 6, 8, 9, 10, 11. Месоядците достигнали финала с номера 4, 5, 7, 12, 13.

    КАКВО ДА ЯДЕМ ПРЕДИ СТАРТА?
    “Като гледам как някои бегачи се хранят с бифтеци преди старта, – казва новозеландския треньор Артур Лидиърд - струва ми се, че те се страхуват да не умрат от глад още на първите 50 м от разстоянието.”
    В продължение на много години повечето хора са смятали, че щом мускулите са съставени от белтъци, допълнителната порция белтъчини в храната ще спомогне за нарастването на мускулите и на тяхната сила. Оказва се обаче, че за мускулната работа много по-важна е храната, богата на въглехидрати, благодарение на които се попълват запасите от гликоген в мускулите.

    ПО-БОГАТАТА НА ВЪГЛЕХИДРАТИ ХРАНА ДАВА ПО-ГОЛЯМА ИЗДРЪЖЛИВОСТ
    Приемането на твърде много протеини отслабва силите на организма. В една серия от тестове за издръжливост, проведени от д-р Ървин Фишер от Университета в Йейл, вегетарианците са се представили два пъти по-добре от месоядците. След като д-р Фишер намалил с 20% дневната дажба белтъчини на невегетарианците, те показали с 33% по-добри резултати.
    Много други изследвания са доказали, че едно пълноценно вегетарианско меню има по-висока хранителна стойност от месото. Едно изследване на д-р Дж. Йотекво и В. Кимани в Брюкселския университет е доказало, че вегетарианците имат 2-3 пъти по-голяма издръжливост на физически натоварвания от месоядците и се възстановяват напълно от умората 5 минути по-бързо.
    Интересни в тази връзка са изследванията на шведския учен Пер-Олаф Остранд. Девет спортисти доброволци работили до пълно изнемогване на велоергометър. След обичайното хранене, препоръчвано на спортистите (при първоначално съдържание на гликоген в границите на 1,75 гр на 100 гр влажна мускулна тъкан), доброволците издържали в продължение на 114 минути натоварване, при което потреблението на кислород е 75% от максималното. След 3 дни, в които храната се състояла само от въглехидрати, съдържанието на гликогена било по-високо (3,51 гр на 100 гр влажна мускулна тъкан). Същото натоварване спортистите издържали в продължение на 167 минути (53 минути повече от първия път).

2 жени лекоатлетки

    ЛЕКА АТЛЕТИКА - МАРАТОН
    Не е чудно тогава, че английският маратонец Томпсън на състоялия се в началото на 70-те години шампионат на Европа по лека атлетика в Рим, завоювал златен медал. Той пробягал маратонската дистанция за 2 часа 13 мин. и 12 сек., благодарение не само на редовните тренировки, но и на преимуществото на вегетарианската си диета.
    Много маратонци от тогава до днес също са били вегетарианци за постоянно или за кратък период преди състезанията с цел по-добри постижения (вижте “Интервюта с вегетарианци” - доцент Милада Крейчи).

    НАЙ-ГОЛЕМИТЕ, НАЙ-ИЗДРЪЖЛИВИТЕ И СИЛНИ ЖИВОТНИ СА “ВЕГЕТАРИАНЦИ”. За това, че вегетарианският режим на хранене дава и великолепни физически възможности, свидетелстват и примери от животинския свят.
    Конят – това красиво, силно и издръжливо животно се храни с трева и зърно. Нима конят отстъпва по издръжливост на кучето? Не случайно съществуват изразите “работи като кон”, но “уморен като куче”.
    И хищникът ястреб не може да се състезава по издръжливост с хранещия се със зърно пощенски гълъб, който прелита от Англия в Северна Америка.
    Слонът, който е най-голямото животно на планетата, е растителнояден.
    Човекоподобната маймуна горила (също като орангутанът и шимпанзето) има сходен с човешкия строеж на зъбите и на стомашно-чревния тракт. Горилата се храни с растителна храна и въпреки това е 4 пъти по-силна от човека. Независимо от своята ловкост и подвижност, горилата е лишена от инстинкта да преследва другите животни.

    ДРУГИ ИЗВЕСТНИ СПОРТИСТИ ВЕГЕТАРИАНЦИ:

    * Billie Jean King – тенис шампион;
    * Killer Kowalski – борец;
    * Katerine Monbiot – световна шампионка по канадска борба;
    * Jonathan Boyer – колоездач;
    * Jutta Miller – многократен световен шампион по уиндсърф;
    * Geoff Rowley – професионален скейтбордист;
    * Fiona Oakes – олимпийска шампионка по колоездене, сега бяга маратон;
    * Andreas Cahling – бодибилдър;
    * Bill Pearl – един от най-известните културисти, печелил титлите мистър Америка и мистър Вселена;
    * Simon Cope – колоездач;
    * Robert de Costella – маратонско бягане;
    * Kristine Evert – тенис шампионка;
    * Jamie Lim – професионален сноубордист;
    * Cheryl Marek – колоездене;
    * Jamie Thomas – професионален скейтбордист

и много други...


   Статията е подготвена по материали от Интернет и от книгите:

   1. “Резерви на нашия организъм” на Агаджанян и Котков, МФ, София, 1985;
   2. “365 основателни причини да бъдете вегетарианец” на Виктор Парачин, РИА Алтея;
   3. “Вегетарианството - кратко научно изследване”, Хелиопол.

Вегетарианството и децата

    Представяме ви почти пълен превод на един кратък текст, озаглавен “Вегетарианството и децата”. Текстът, публикуван под формата на брошура от Чешкото общество за хранене и вегетарианство, е съставен от доктор Збинек Луначек и колектив.

Увод

  В днешно време се увеличава броят на младите хора, които изключват месото от храната си и стават вегетарианци, не само по здравни, но също и по икономически, екологични, етични или философски причини. Тяхното решение обаче е съпроводено често с несигурност, предизвикана от информация, непризнаваща правилността на вегетарианското хранене. Също така и техните родители се страхуват дали безмесното хранене е достатъчно и безвредно. Едновременно с това много родители-вегетарианци дават вегетарианска храна на децата си и затова биват подлагани на натиск от обкръжението си, дори от детските лекари.

    Източник за негативните възгледи за вегетарианството за съжаление е, от една страна, неинформираността на лаиците, а понякога и на специалистите за съвременните научни представи в областта на храненето, а от друга, че чешките лекари, занимаващи се с храненето, се срещат най-често с вегетарианци, които са си увредили здравето от незнание относно правилното вегетарианско хранене (което се среща и при традиционно хранещите се и дори при тях то е още по-често срещано явление). Чешкото общество за хранене и вегетарианство заключава от приведените факти, че е необходимо повишаване на информираността, за да се избягнат уврежданията на здравето от неподходящо хранене и обратно – да се използват позитивите, които вегетарианството предлага за телесно и духовно здраве.

    В този бърз поглед даваме малко информация за резултатите от последните изследвания на световната наука в областта на здравеопазването чрез вегетарианско хранене.

Няколко бележки относно детското вегетарианство

   1. Вегетарианството и растежа на децата.

      Доказано е, че децата, хранещи се с вегетарианска храна, се развиват нормално. Техният растеж протича нормално и се достига до нормален ръст. Трябва да се знае, че в днешно време, когато магазините предлагат огромно количество храни, не съществува проблемът за недохранване, а точно обратно – за прехранване. Прехранването при вегетарианския начин на хранене е много по-рядко срещано в сравнение с обикновения начин на хранене с месо. Ясен отговор на въпроса за достатъчността на вегетарианското хранене може да се намери от Американската диетична асоциация (1997-2001), която казва: “Добре балансираната лактоововегетарианска и веганска храна задоволява хранителните нужди на децата и подрастващите и води до нормално израстване”.

   2. Вегетарианството и необходимостта от животински храни.

      бебе На детето е необходимо по време на кърменето майчиното мляко. За кърмачето то, разбира се, е безспорно най-добрата храна. Кърменето продължава за детето половин до една година, така че след свършване на кърменето не съществува никаква належаща нужда от консумация на мляко. Ако детето по различни причини не е кърмено, трябва да получава кърмаческа храна. Тази проблематика надхвърля размерите на този текст. Растителната храна предлага и достатъчно растителни белтъци и основни аминокиселини, които са незаменимата съставна част на храната. Преди години беше научно доказано, че при правилен състав на вегетарианската храна цялостният прием на белтъчини е оптимален. В Чехия все още битува митът, че е необходимо детето да консумира голямо количество белтъчини. Много страни не признават отдавна това твърдение. Само за сравнение: препоръчителната дневна доза белтъчини за деца от 4 до 6 години в Чехия (съгласно официална препоръка от 2002 г.) е 66 гр. Противоположно на това, в Германия, Австрия и Швейцария за децата на същата възраст дозата е 18 гр белтъчини, в Обединеното кралство е 20 гр, в САЩ – 24 гр на ден. Както се вижда, в споменатите страни препоръчаното количество на белтъчините е 1/3 от това в Чехия. Те знаят, че приемането на голямо количество белтъчини е по-скоро вредно за децата (тези белтъци са в по-голямата си част от животински произход), отколкото полезно. За вредно се смята количество над 2 гр/кг телесно тегло на ден, т. е. за тази възрастова категория вредно е количество над 36 гр на ден.

   3. Децата вегетарианци и физическите им възможности.

      футбол Растителната храна съдържа голямо количество захариди, които са подходящ източник на енергия за организма. В храните от животински произход има по-голямо съдържание на белтъчини и мазнини, но тяхното изгаряне при физическо натоварване не е така изгодно. Има много атлети, тенисисти, триатлонисти, хокеисти и футболисти, които са изпитали изгодата от вегетарианското хранене при спорта, като я използват при това, за да достигнат по-добри спортни резултати пред другите. И в Чехия редица спортисти – младежи, които от дълго време са вегетарианци, достигат отлични спортни резултати. Например Ян Кинта е успешен младежки представител – през 2001 г. е заел три първи места на световното първенство по мотоциклетизъм. Той и родителите му от много години са вегетарианци.

   4. С какво да заместим месото в менюто си?

      В преходния период към вегетарианството се препоръчва консумацията на соеви и зърнени концентрати, които създават отлична визуална и вкусова представа за месо. Полуфабрикати като соеви гранули или кубчета и соеви шницели са много хранителни и могат да заменят месото, без неговите негативни последствия за организма. Добре дозираната вегетарианска храна, състояща се от зърнени храни (жито, ръж, ориз, овес, царевица и др.), зеленчуци, плодове и бобови растения предлага достатъчно енергия, като не е необходим някакъв специален заместител на месото. При лактовегетарианството месото частично се заменя с млечни продукти.

   5. Вегетарианството и приема на желязо.

      Точното количество желязо за детето е много важно – то, както и количеството на всички останали хранителни съставки, трябва да са оптимални. При по-ниско или по-високо приемано количество могат да възникнат здравословни проблеми. При недостиг на желязо се получава анемия, а при приемането му в по-големи количества се увеличава рискът от атеросклероза на кръвоносните съдове. Анемията от недостиг на желязо често е здравословен проблем. Среща се често както при вегетарианци, така и при невегетарианци. Децата-вегетарианци не страдат от анемия по-често в сравнение с децата невегетарианци. Ако възникне проблем при детето-вегетарианец, трябва да се търси причината, както и при всяко друго дете. В зависимост от причината трябва и подходящо лечение. Ако причината се търси във вегетарианската храна, може да доведе до това да не се установи истинската причина и лечението да се занемари.

   6. Вегетарианството и плътността на костите.

      Една от проявите на лош здравословен статус на хората е чести счупвания на големите кости, което в някои случаи може да доведе и до смърт. Това също е във връзка със състава на храната. Рисков фактор тук е консумацията на животински белтъчини. Те по негативен начин влияят на обмяната на калция в организма. Най-големият източник на животински белтъци в човешката храна е месото. Затова в страните с голяма консумация на месо счупванията на костите са значително по-често срещани, обратно – в страните с ниска консумация на месо тези случаи са много по-малко. Например в Германия средната консумация на животински белтъци е над 60 гр дневно на 1 жител, а броят на счупванията на бедрената кост е 200 на 100 000 жители за година. В Нигерия средната консумация на животински белтъци е 8 гр на ден, а броят на същите счупвания е 0,1 случая на 100 000 жители за година. По-точна представа за счупванията на ябълката на бедрената кост дават следните 3 графики:

 В Чехия консумацията на месо е висока и затова много граждани в напреднала възраст имат тежки счупвания. При това често препоръчваният висок прием на калций в продуктите от краве мляко не е решение на този проблем, защото се повишава консумацията на животински белтъчини, а с това и рискът от счупванията на костите.

7. Вегетарианството и захарният диабет.

Изследванията показват зависимост между консумацията на месо и заболяването от диабет първи тип. Този диабет най-често се проявява още в детството и изисква използване на инсулин през целия живот. В страните с висока консумация на месо това заболяване е често срещано и обратно – в страните с ниска консумация се среща рядко. Зависимостта на наличието на диабет тип І от консумацията на месо и зърнени храни при популацията е показана на следващите графики:

За правилният растеж и развитие на детето храната трябва да предлага достатъчно енергия и да бъде в подходящо съотношение. Основните хранителни съставки в човешката храна са белтъци, мазнини и въглехидрати. Незаменими са също минералите и витамините. Вегетарианската храна е комплексна и предлага при оптимално съотношение всички необходими хранителни съставки. При съставяне на вегетарианското човешко меню не е необходимо маниакално (прекалено грижливо) да се следи състава и съдържанието на хранителните съставки и подреждането им. Необходимо е да се спазват известни правила – например комбиниране на отделни видове от храните, които се допълват (хляб и боб, грах с ориз и т. н.), консумация на много пресни плодове и зеленчуци, както и редуване при приготвянето на храните. Важно е да се използват нерафинирани храни, които да респектират вкуса на детето, така че храната да задоволява не само хранителните потребности на организма, но и потребностите на неговата психика.

    Трябва да се отбележи обаче, че някои хранителни съставки, които често са недостатъчно набавяни, трябва да бъдат осигурени и при вегетарианството. Това са: бобчета

    * йод – отличен източник са морските водорасли, също стар боб, зелени зеленчуци и др., за лактовегетарианците – млечните продукти, а същевременно готварската сол, някои минерални води; ако има риск за йодна недостатъчност може да се приема йодамин.

    * магнезий – източник са зърнените храни, бобовите храни и обикновените салати; липсата на магнезий не заплашва вегетарианците.

    По-нататък трябва да се наблюдава приемът на витамин В12 – лактоововегетарианците го приемат с млечните продукти, при което дневната доза, обезпечаваща необходимото количество витамин В12, е сравнително ниска и отговаря на 5 гр сирене или 25 мл мляко. Веганите трябва да си набавят витамин В12 от някои от следните източници: бирена мая, хлебна мая, хранителни добавки или обогатена на витамин В12 храна, например някои овесени храни. Храни, обогатени с витамин В12, са на разположение във всички магазини в Чехия.

    Предимствата на вегетарианския начин на живот:

    Здравословни – вегетарианската храна понижава риска от възникване на редица заболявания, най-вече рак, сърдечен инфаркт, жлъчни камъни и т. н. По-голямата част от тези заболявания, разбира се, не се срещат при децата, но с подходящ режим на хранене и навици тези болести могат да се предотвратят за в бъдеще. Най-вече вегетарианството предпазва от болестта “луда крава”.

    Етични – вегетарианците подкрепят принципа за неубиване на животните.

    Екологични – производството на растителни продукти е много по-щадящо за околната сред в сравнение с производството на храна от животински произход.

    Икономически – растителните храни са много по-евтини от животинските.

    Социологични – преминаването на богатите държави към по-голяма консумация на растителни храни за сметка на животинските, би помогнало за освобождаване на средства, които да послужат за нахранване на гладуващите хора в света. Само един пример: ако жителите на САЩ намалят консумацията на месо с 10%, от освободените средства за растителни източници биха се нахранили всички гладуващи хора на планетата.

доктор     Какво казват специалистите за вегетарианството?

    Прокламация на лекарския съвет за отговорна медицина (1995). Този съвет е недържавна организация в САЩ и се занимава преди всичко с храненето и превантивната медицина. Нейната цел е да се пренесат научните постижения до всекидневния живот, да разпространява здравословен стил на живот и да пропагандира хранене, заложено на научна основа. Лекарският съвет за отговорна медицина има около 100 000 привърженици, 5 000 от които – лекари. Официалното становище на този съвет е, че оптималната храна за децата е на основата на зърнени храни, зеленчуци, бобови растения и плодове. Вегетарианството за децата е окачествено като здравословен и успешен начин на детско хранене.

    Становище на Американската диетологична асоциация за вегетарианството (1996):

    Американската диетологична асоциация е независим орган, който обединява специалисти за съвети относно диетите. Тя издава становища по различни проблеми, свързани с човешкото хранене. Един от тези казуси е становище за вегетарианското хранене. Той е изграден на базата на съвременни познания и научни изследвания. Там се твърди, че вегетарианското хранене на децата е здравословно, води към нормално развитие и предпазва човека от някои болести на цивилизацията. Условието разбира се е, че вегетарианската храна трябва да бъде правилно подбрана на базата на консумация на растителни храни.

    Dr. Hebbelinck – Растеж, развитие и физическа кондиция на вегетариански деца, юноши и младежи (1999):

    Това акуратно проведено изследване следваше анатомични параметри и физическа даденост. Резултатите определят вегетарианските деца и младежи като здрави и изцяло нормално развити. При някои параметри, например при тестове за издръжливост, вегетарианската група надвишава контролния образец от популацията. Работата е публикувана в American Journal of Clinical Nutrition (Hebbellinck, 1999, № 70, стр. 579).

    Messina V., Mangels A.R. - Решения за планиране на вегетарианското хранене: Деца и Messina V., Mangels A.R. - Решения за планиране на вегетарианското хранене: Малки деца (2001):

    Тези две публикации са обширен преглед за предимствата и “подводните скали” на вегетарианското хранене от бебешка до зряла възраст. Там са събрани всички научни знания за последствията от детското вегетарианство, публикувани в медицинската литература. Вегетарианското хранене е препоръчано като здравословно и подходящо, като е подчертано какви основни диетични правила трябва да се спазват при детското вегетарианско хранене. Те са отпечатани в American Journal of Clinical Nutrition (Messina V., Mangels A.R., J. Am. Diet Assoc. 2001, 101: 661-669, resp. 670-677).

момиче     Dr. Sandres и кол. - Вегетарианското хранене и децата (1994):

    Работата обхваща резултатите от предишните студии за децата-вегетарианци. Заключава, че не се среща възможна хранителна недостатъчност, ако храната е с добър състав съгласно правилата за вегетарианско хранене. Изследваните деца в по-голямата си част за здрави и с изцяло нормален растеж. Студията е публикувана в American Journal of Clinical Nutrition (Sanders, 1994, №59, стр. 1176).

    Leung S. – Израстване и хранене на китайски вегетариански деца в Хонг Конг (2001):

Това изследване многократно показва, че вегетарианските деца са здрави и се развиват и израстват нормално (Leung S: Grouth and nutrition of Chinese vegetarian children in Hong Kong, J. Pediatr. Child. Health 2001 Jun, 37(3): 247-53).

    Nathan I. – Продължително сравнително изследване на двойки вегетарианци и невегетарианци деца на възраст от 7 до 11 години в Северозападна Англия (1997):

    Изследването е установило, че вегетарианските деца растат по същия начин, както и хранещите се с месо. (Nathan I: A longitudinal study of the growth of matched pairs vegitarian and omnivorous children, aged 7-11 years, in the northwest of England, Eur. J. Clin. Nutr. 1997 Jan, 51(1): 20-5)

    Подобни студии като цитираните по-горе са многобройни, а заключенията им са подобни. Вегетарианското хранене е подходящо за деца и им предлага всички съставки, необходими за тяхното развитие и растеж. Храната обаче трябва да бъде разнообразна, на базата най-вече на консумация на зърнени храни, бобови храни, зеленчуци и плодове. И тогава родителите на вегетарианските деца не бива да се страхуват.

    ОПИТ НА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА-ВЕГЕТАРАНЦИ:

    Резултатите са много положителни. Децата израстват добре и според възгледите на родителите са по-здрави от връстниците си, хранещи се по обикновен начин. Примери:

    “Имаме 3-годишна дъщеря. Вегетарианци сме от много години и нашата дъщеря я храним от раждането й с лактовегетарианска храна. Вече яде нашата храна, само е по-леко подправена заради възрастта й. Имаме проблем с родителите по едната линия, които не са изцяло вегетарианци и мислят, че на нашата дъщеря, по отношение на храната, нещо й липсва. Очакваме проблеми при постъпването й в детска градина и в основното училище. В здравословно отношение дъщеря ни е чудесна – здрава е, умна и активна. Чакаме и второ дете. Жена ми по време на бременността се храни лактовегетариански.” Р.В. 32 г., конструктор, Копривница.

    “Имам две деца - дъщеря, 20 г. и син, 14 г. Вегетарианци са от 10 години. Много са здрави, силни и активни. И двамата са високи и мускулести. Спортуват и двамата – дъщерята за свое удоволствие, а синът е хокеен състезател. Вегетарианското хранене им помага в ежедневието и спорта и съм сигурна, че никога няма да започнат да се хранят с месо.” М.К. 41 г. – доцент по физическа подготовка, Чешка Будьовица.

баща и син     “Нашата дъщеря стана вегетарианка за един ден. Беше на гости при баба си. Играла си с домашните животни и си харесала едно зайче. Редовно го посещавала и си приказвала с него. Веднъж, на обяд, имало заек със зеле и кнедли. Дъщеря ми искала да си поиграе със зайчето. Питала къде е и разбрала, че то е в обяда. Станало й лошо и повърнала. Бабата мислеше, че зелето нещо не е било добро, но всички разбрахме, че се е случило нещо, което не бива да се повтаря. От този момент дъщеря ми не пожела да яде месо изобщо.” О.Ф. 42 г., зъбна лаборантка, Злин.

    “Нашите две деца – син на 7 и дъщеря на 3 години – никога не са яли месо. Като лекар и вегетарианец от дълги години знам, че вегетарианското хранене е здравословно и пълноценно. Нашите деца го потвърдиха на практика. Развиват се нормално и нямат никакви здравословни проблеми. Не им липсва месото.” М.Р., 42 г., лекар, Бърно.